ЛИЧНО · октомври 12, 2021

ТЕМА 1| ТРЕВОЖНОСТ И ПАНИКА

Дойде момента да направя нещо, което отлагам вече близо 3 години, а то е това, да имам свой блог.

През изминалата седмица, една доста наболяла тема взе превес и отвори очите на много хора. Темата е такава, че ние не говорим за проблемите си, крием ги. Крием ги в желанието да изпъкнем пред останалите, демонстрирайки хубав начин на живот, в който проблеми няма. А такъв начин на живот всъщност няма. Просто несъществува..

Гледайки снимки и видеа на стотици момчета и момчета и момичета, блогъри, влогъри и инфлуенсъри, ние ставаме свидетели на една пропаганда с кодово име „Перфектен живот“. Изключително много уважавам и поздравявам единиците, които дръзнаха да говорят за проблемите си, защото не знаеш кога и как ще бъдеш полезен някому.

А всъщност.. Всички ние имаме проблеми. Никога не съм крил здравословният си проблем (деформация на гръдния кош), никога не съм крил че съм имал състояния на тревожност и паника, а последното ми такова състояние бе през 2019 година и ме държа няколко месеца. Месеци на ужас, в който всеки ден мислех че ми е последен и умирам. Имах ускорен пулс – 130 удара в минута, а лявата ми ръка изтръпваше. Изпитвах силни болки, мислех че получавам инфаркт и това са последните ми минути живот. За мое „добро“, това бе просто признак на силна тревожност и паника, които успяваха да ме победят и да надделеят над мен за определен период.

Това обаче далеч не е било първият ми сблъсък с паниката и тревожността. Може много от Вас да ме осмеят за това, което ще кажа, но не се срамувам да кажа че спя на светната лампа (въпреки годините си), защото диагнозата „Страхова невроза“ не ми е чужда и за нея чух през далечната 2005-2006 година. Е, позволявам си да гледам филми тип „Заклинанието“, „Анабел“ и подобни, защото провокират интерес в мен.

Загубих много приятелства през годините, именно заради тези пристъпи на тревожност и паника, които ту идваха, ту си тръгваха, но далеч не съжалявам. Така е трябвало да стане. Научих много уроци.

Целта на това, което споделям с Вас не е съжаление (далеч не търся това, дори признавам си, много би ме заболяло ако предизвикам подобни чувства), целта ми е ако някой преминава през нещо подобно да си каже „Ей, не съм сам. Има и други“ – защото всички сме чували клишето „Споделена болка е половин болка„.

Идеологията на живота ми е да превърна всеки минус в плюс. И много бих се радвал да успея да ви я предам, чрез първата публикация в блога ми.

Точно след седмица, ще засегна темата „Токсичните хора и последствията от тях“, която се надявам да Ви бъде интересна. Междувременно, предстои да направя ревюта на няколко продукта.

Снимка: Интернет